Историята на село Ведрово

Наименования

Първите заселници го нарекли просто „Махалата“. По-късно уточнили „Ени-махле“, което на български означава „Ново село“.

Със старите си имена „Казълйени махле“ е описано в руски военни документи от 1830г., а в османски регистър от 1861г. – 1865г. е записано като Казълъгач.

След 1885г., селището се именува „Казанлък-ени махле“ и така е известно до 1934г.

През XX век името на селото е сменяно три пъти, през 1934г. е наименувано като Казалък, през 1938г. като Зайчари и последно през 1968г. му е определено наименованието Ведрово, запазило се и до наши дни.

Произход на името

„Казалък-ени махле“ означава „Ново село в гората.

С МЗ 2820 от 14.VIII.1934г. село Казалък ени махле е преименувано на село Казалък.

Защо селото е кръстено Зайчари?

Промяната на името на селото от „Казалък“ на „Зайчари“, се наложила, защото след построяването на Подбалканската ж.п. линия станали две гари с почти еднакви имена „Казанлък“ и „Казалък“.

Смяната на името има и малка история.

По време на строежа на ж.п.линията Карнобат-Шумен на гарата в селото е идвал тогавашния министър на железниците, при едно от посещенията му известните местни ловджии Д.Балчев, И.Христов и Б.Здравков му подарили три убити заека. Трогнатият министър пожелал и съдействал за името Зайчари.

С МЗ 3287 от 11.X.1938г. село Казалък е преименувано на село Зайчари.

Нова смяна на името на селището след 9.IX.1944г.

При формиране на Бургаски окръг, се оказва, че в окръга има две села с почти еднакви имена: с.Зайчар в Айтоската планина и с.Зайчари Карнобатска планина. Това налага нова смяна на името на населеното място.

С Указ на Президиума на НС №466 обнародван на 28.VIII.1964г. селото е отново преименувано от с.Зайчари на с.Ведрово.

Предание разказва, че по време на Руско-Турската война местните жители слагали сланина във ведрата с вода, за да не могат турците да пият от нея.

История на селото

По време на Руско-Турската освободителна война от 1877г. – 1878г., край малката рекичка „Потомица“ се заселили няколко турски семейства. Така и възникнало малко турско селце, което те сами нарекли „Махалата“. Нововъзникналото селище не е наброявало повече от 15 къщи. В този вид, като малка турска „Махала“, селото е известно до 1894г., когато започнало заселването и на български семейства.

Първото българско семейство заселило се в „Махалата“ през 1894г. е семейството на Иван Колев Загоров, преселник от с. Лева река Старозагорско.

През 1903г. в селото се заселва Атанас Стойнов Атанасов от с. Кирилово, Старозагорско, който е докарал стадо с 80 кози. Обикновено козар е бил средният му син Тодор, тогава 18 годишен.

Убийството на Тодор Атанасов

Един ден, когато Тодор Атанасов, бил с козите на паша в местността „Прилепски гьол“, завалял силен сняг с виелица. Тодор изгубил част от стадото и лутайки се да го търси, се заблудил и стигнал до покрайнините на с.Хотал(дн.Съединение). Група турци го отвели при кмета. Там е измъчван и зверски убит, с рязане на части от тялото му. Обезглавеното тяло хвърлили в р. Луда Камчия. Бащата намерил трупа на 15-я ден по донесение на местен човек. Този случай засилил впоследствие омразата между българи и турци в селото.

През 1906г. в селото се заселва Иван Стоев Мелчинов, който през 1912г. ще организира първата социалдемократическа група в района. По спомени на местни жители Иван Стоев е роднина на легендарния генерал Стойо Чочоолу.

Към края на 1912г., за период от около 15 години, по брой българските къщи се изравнили с турските.

В периода 1912г.-1918г., разприте между българите и турците в селото зачестяват. Жестокото убийство на Тодор Атанасов не можело да бъде забравено и било въпрос на време да се стигне до въоръжени сблъсъци.

Когато кмет е бил Юмер-ходжа, българите го заплашили с убийство, ако турците не се изселят от селото. Кметът обещал да се изселят, чак когато група смелчаци от селото, стреляли по прозореца на къщата му.

При изселването си турците дават почерпка и се свързват с карнобатския чорбаджия Жеко Азърбасана, който на безценица изкупил дворове, къщи и ниви с необрана реколта.

Шопите идват

Населението на селото се покачва рязко в периода 1918г.-1919г., след заселването на десетки семейства „шопи“, дошли от района на Искърския пролом. Преселниците са дошли от Софийските села Церово, Бов, Лесков дол, Желен, Батуля и др. В изброените села не е имало поминък, населението живеело бедно и трудно е можело да се изкарва прехраната на домакинствата.

Търсейки по-благоприятни условия за препитание, колкото и да им е било мъчно за родното огнище, решават и организирано на групи, натоварили покъщнина и добитък на вагони и се озовали в Карнобат.

Като проучвали района решили, че трябва да се установят във Ведрово, а не в Карнобат или по близо до него?

Новодошлите „шопи“, избрали Ведрово заради близостта до гората, пасбища и вода за добитъка, а и в този момент Азърбасана е разпродавал имотите, които е закупил от изселилите се турци.

През 1915 година в селото се заселват и четири бежански семейства от Източна Тракия.

Важни дати от историята на селото

1930г. – учредено е читалище в селото.

1936г. – изграден е водопровод от Кованлъка с железни тръби.

1936г. – Георги Атанасов, подкарва първия велосипед в селото.

1950г. – изграден е нов водопровод с етернитови тръби.

1956г. – създадено е ТКЗС.

1958г. – построен е Пионерски лагер.

1959г. – построен е язовира над река Потомица.

1976г. – открит е здравен пункт.

2005г. – осветен е параклис „св. св. равноап. Константин и Елена“.

Героите на село Ведрово

В центъра на селото е изграден паметник с паметна плоча, изработени от камък и мрамор.

Надпис на паметника: „Загинали в Отечествената война за Родината от село Ведрово“; „Вечна Слава на Героите“.

Списък на загиналите

  1. подофицер Иван Христов Стоянов
  2. редник Тодор Спасов Гелев
  3. редник Георги Йорданов Георгиев
  4. редник Васил Николов Цветанов

На сградата на кметството има поставена плоча с имената на загиналите герои в периода 1915г.-1918г.

Параклис „св. св. равноап. Константин и Елена“

За изготвянето на настоящата публикация е използван следният източник: “ История на село Ведрово – община Сунгурларе“, В.Й.Витков, Бургас,1989г.

Последвайте Сунгурларе.com в социалните мрежи

За още подобни публикации харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Ако желаете, може да се присъедините и към групата Сунгурларе и общината от ТУК.

Ако имате още интересна информация( важни събития, личности, стари родове) за населеното място, моля пишете ни тук:

    Уважаеми потребители,

    Екипът на СУНГУРЛАРЕ.COM разчита на Вашето съдействие, за да публикуваме максимално вярна и пълна информация в рубриката „История на населените места в община Сунгурларе“ на нашия сайт.

    Затова Ви молим, ако откриете грешки в поднесената информация или искате да я допълните, да ни изпратите Вашите текстове, снимки и предложения за корекции.

    Изпратените от Вас данни ще бъдат използвани от нашите Администратори за подобряване на съдържанието.

    Молим да ни пишете на кирилица.

    Предварително Ви благодарим!

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *