Историята на село Везенково

Наименования

За първи път под името Хадър Факъх селото се среща в османотурски данъчни регистри през XVIв.

Произход на името

Според езиковеди-османисти Хадър Факъх има арабски произход и означава умен, схватлив, образован човек.

Решението селото да бъде наречено Везенково се взема в София от комисия, която работи по преимноването на селищата в страната.

Кой е д-р Константин Ив. Везенков, може да прочетете тук!

С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. селото е преименувано от с. Кадър факлии на с. Везенково.

История на селото

Сведения за крепостта “Руспу хисар“ от доц. д-р Димчо Момчилов

На 12 км. северно от с. Везенково (Кадърфакли). На източния край на гребен, отсечен от север и юг от долините на реките Лом дере и Коджа дере. От север, в подножието му тече р. Лом дере, а от изток, юг и югозапад голямата река Коджа дере (недалеч, източно под Руспу хисар двете реки се сливат и продължават в северна посока под названието Коджа дере, а още по-надолу – като Ак дере). Крепостта е изградена върху тясно продълговато възвишение с посока изток-запад и с идеална зрителна връзка в почти всички посоки: на запад със “Завой кале”, на югозапад с “Голямото кале”, на изток.североизток с мощната крепост “Асар баир” (до с.Рупча) и “Чаплак баир” (пак там), на североизток с височините “Таукчията”, “Дебелец”,”Стайовца”. От североизток липсва крепостна стена, като е използвана естествената непристъпност. Крепостта има особена форма и приблизителни размери: стена с ориентация североизток-югозапад с дължина 28 м., прекъсната вероятно от разрушение или вход, като в североизточния й край стената под насип достита височина 4,5-5,0 м., а мястото на прекъсване е до 2 м. Южната стена е с ориентация югоизток-северозапад, дължина 30 м. и височина под насип до 1 м., след което приема северна ориентация. Западната стена е съвсем къса с дължина около 6-7 м и височина над 1,5 м. Общата укрепена площ е около 8 ара. В северозападната част на върха, непосредствено под северозападния ъгъл на стената, има следи от сечен в скалите път, добре запазен и до днес. На източния склон на възвишението, на около 300  м под укреплението е имало водоизточник, използван допреди 50-60 години. Стените за изградени от ломени камъни. Открит е керамичен материал от Второто българско царство.

Произход на името “ Руспу хисар“

Легендата разказва, че жена посочила на османските завоеватели таен вход за старата българска крепост и от тогава крепостта бива наричана „Руспу хисар“.

Село Кадър факлии до 1878г.

„Подвиския султан е имал двама сина, които са били султани – спахии в съседни села – Фердинандово(дн. Славянци) и Кадърфаклии (дн. Везенково). Тия трима бейове, често пъти със своите хора, подпомагани и от някои българи са нападали и ограбвали жителите на съседни села. Така например с.Комарево (дн. Лозарево) на няколко пъти е пострадвало от тях“, пише Желязко Кьосев в своята книга „Подвис“, цитирайки за източник „Летописна книга на училище „Христо Ботев“, с.Подвис“.

Тези сведения на Желязко Кьосев, подкрепят версиите на някои историци, които твърдят, че днешните села Везенково, Подвис и Славянци имат вековна и много интересна история, която остава неразкрита към наши дни.

Васил Маринов в “Принос към изучаване на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България” – 1956 г., стр.7, а на страница 11 пише:

“Жак Натан пише: “Спахиите били ленни владетели – господари на земята. По-късно се явяват потурняците (потурчените българи) – по-лоши от спахиите и от самите турци. Много от войнягите (привилегировани българи) се съблазнили от спахийското положение и Корпуса на спахиите вече се попълвал от такива войняговци. Втората половина на ХIV и целия ХVI векове били най-тежки за българския народ. Кърджалии и даалии, кръстосвали и опожарявали всичко, империята се обърнала на разбойнишки лагер, имоти обсебвали, обезчестявали моми и жени и изгаряли селища. Това положение отчаяло дори и младия султан Селим III.”

Интересни факти за местностностите около село Кадър факлии

К.Шкорпил, например отъждествява една от крепостите при Гологлед с крепостта “Голое”, предполагайки, че бившето селище на север от Кадърфакли носи същото име “Голое”.

Според Васил Аврамов, село Голое е в южната част на Ришкия проход, а според Карел Шкорпил, същата крепост ще да се намира на южните разклонения на Върбишкия проход.

Шкорпил като, че ли определя мястото й в изчезналото селище, северно от село Везенково или други съседни нему крепости. Везенковци обаче наричат мястото на същото селище “Марсала”, име което носи и един град в остров Сицилия – Италия.

“ Ако се вникнем по-добре в звуковото произношение на “Маркели” – “Марсала” като, че ли се покриват отчасти и разликата от произношението на двете имена до някъде като че ли се дължи на различната на времето гръцка и латинска писменост и поради това са различните им произношения, от разни народи в различни времена.

Освобождаването на село Кадърфакли (дн.Везенково)

Извлечения от книгите “История на българското опълчение” от Бендерев и възпоменания на запасния подполковник  С.И.Кисьов в “Българското опълчение в освободителната Руско-Турска война -1877-1878 година”

“ Към 15.І.1878 година, пристигат в град Котел 1,2,3 и 4, а към 19 януари и 5-та опълченски дружини и на 22 януари, част от 6-та дружина. Тъй като в района на селата Садово и Кадърфакли се събираха башибозушки шайки, които бяха изклали 51 жители без да се считат ранените в село Медвен, на 15 километра на изток от град Котел, то на 20 януари под началството на майор Челяев, в този район се изпратиха 1-ва и 3-та опълченска дружини и 1-ви конен взвод от опълченската сотня за да накажат разбойниците. Башибозуците заемаха гората на юг от село Садово и самото село. От тази позиция те отвориха огън, когато дружините се приближиха.”

Но дружините пак ги настигнаха при село Кадърфакли (б.а. сега Везенково). Преди да се доближим до това село видяхме отвън него по пътя към югоизток, цели върволици коля, които бързо отстъпваха под натиска на нашето преследване, прикривани от голяма маса башибозуци. Когато бяхме се приближили до Кадърфакли, ние бяхме срещнати със залпове от залегналите край селото турци, които впрочем скоро отстъпиха. Само една част от 40 – 50 человека башибозуци оставаха още заседнали против крайния наш десен фланг и стреляха продължително по нашата напредваща верига.За да се прогонят от заетото място башибозуците, даде се заповед на опълченската конница, под командата на юнкера Юрьева, да се хвърли върху им в атака, още повече че местността способствуваше за тази атака. Конницата изпълни заповедта, но беше срещната с цял град куршуми и след като изгуби два коня убити и един опълченец ранен – отстъпи. “Страхопъзльо” – извика доктор Везенков на юнкера “ защо не довършихте атаката, а повърнахте гръб тамам тогава когато турците трепнаха. Толкоз повече, че турците нямат щикове, а повечето пушки- шишанета.” След това доктора скокна на своя кон и извика: “- Подире ми, юнаци !” и с тези думи начело на конницата той се хвърли в атака на башибозуците, които и този път срещнаха неустрашимите опълченци и техния храбър доктор-началник със залпове. Когато конницата беше вече близо до башибозуците, един неприятелски куршум свали доктор Вязенков от коня. Куршумът беше пробил на вилет гърдите на героя Вязенков, но ожесточените конни опълченци отмъстиха за своя храбър и самоотвержен началник. Те се спуснаха върху вече бягащите турци и съсякоха няколко човека. Останалите можаха да се избавят само благодарение на дълбокия дол, който прорязваше поляната.

Няколко пеши опълченци пристигнаха при ранения доктор туриха го на кръстосаните си пушки, постлаха с шинелите си и го понесоха назад. Скоро дойде и дружинния фелдшер с носилка. Когато майор Челяев и аз се приближихме при ранения, фелдшерът беше му превързал вече раната. Ако и да страдаше Вязенков от силни болки, но той възбудено говореше за башибозуците и атаката. Той се оплакваше само, че му било студено. Няколко опълченци изведнъж си съблякоха шинелите и увиха любимия си доктор и санитарите го понесоха за село Медвен. “Как е раната?” – запита майор Челяев фелдшера. “Лошо ваше високоблагородие, навилет, няма да го бъде”- отговори нажалено фелдшера. (27*)

Когато влязохме в Кадърфакли, в него не се виждаше нито един човек. Само тук-там лаеха псета, чуваше се блеенето на овце и мучене на добитък. Опълченците възмутени от башибозуците, които скрити зад стоборите на крайните къщи ги посрещнаха със залпове, запалиха една къща. Тази беше единствената къща която пострада в днешния бой. Ами какво ли щеше да бъде, ако турците бяха на наше място? Когато отряда влезе в Кадърфакли, храбрите войводи Панайот Хитов и дядо Желю се спуснаха от възвишението. Те бяха разделили своя отряд на две части, от които едната част потегли  подир дружините, а другата – храбро се нахвърли в атака върху многочисления рогат и не рогат неприятелски добитък. Няма да преувелича ако кажа, че тук между селата Садово и Кадърфакли имаше не по-малко от 6-8 хиляди едър и дребен добитък – крави, волове, овце, кози и коне. Този именно добитък хората на войводите погнаха на разни направления. Бяхме в Кадърфакли, когато двамата войводи дойдоха при началника на отряда. Те, както и техните доброволци бяха въоръжени както се казва до зъби – пушки на рамо, шашки на кръст, ятагани и пищови на пояс и патрондаши през рамо. Войводите се чувстваха не добре, още повече като видяха, че началството не скриваше своето неудовлетворение на тяхното осъдително, да не казвам престъпно поведение.

“А ето, че и храбрите войводи пристигнаха”, каза майор Челяев, когато Панайот войвода се приближи до нас. “А ми че пак са храбри Константин Борисович” се обади щаб с капитан Соколски, “ не виждате ли с каква ярост техните юнаци се нахвърлиха в атака върху многочисления добитък”. Майор Челяев справедливо беше възмутен от действията на войводите и техните хора, когато виде, че последните откарват добитъка. “Пратете една-две роти да съберат всичкия добитък и го откарайте в село Медвен” ми заповяда майор Челяев.

Аз незабавно направих разпореждане, но беше вече късно, защото доброволците на войводите отдавна бяха подкарали по-голямата част от добитъка и нямаше възможност да се стигнат понеже опълченската кавалерия беше напред да наблюдава противника. По такъв начин хората на войводите откараха не по-малко от 4-5 хиляди глави добитък.

Началникът на отряда направи разпореждане да се заемат къщята за нощуване и на следующия ден да се продължи преследването на противника. В това същото време се получи от генерал Столетов заповед, да се върне отряда в Котел, понеже било сключено примирие…

Отрядът потегли назад, опълченците под тежестта на неизвестността за положението на България и мрачните мисли, вървяха мълчешката с наведени глави… Беше отдавна се стъмнило, когато опълчението пристигна в село Медвен в което се спре да нощува. Чудно беше това, че когато башибозуците нападнали селото те изсекли и по-наранили толкова много хора, а пък селото оставили почти здраво и неповредено. Затова целият отряд можа да се помести по къщята на удобно нощуване…Макар и да беше  късно, щом пристигнах в Медвен аз отидох в квартирата на доктор Вязенков да го видя. Познаваше се, че Вязенков силно страдаше от болка, но мъжествено се бореше с нея. За да не го безпокоя, аз скоро излязох, под предлог да настаня моята команда – добитъка… На 22 януари, щом се разсъмна, започнаха да ме атакуват селяните с молби да им предам добитъка. В 9 часа, същия ден 3-та дружина тръгна за Котел, а 1-ва дружина за Жеравна, гдето щяха да квартируват….

На следущия ден (23 януари) ходих да видя доктор Вязенков, здравето на когото беше твърде неудовлетворително. Наистина Вязенков сам съзнаваше, че раната му е твърде опасна, но при все това той не падаше духом. За едно го беше само страх, че може да умре преди да узнае решението за свободата на България.

“Един ден да поживея в свободна България – казваше той, и подир това нека ме грабне смъртта, няма да ми е жал!”

След Освобождението селото е общински център, обединяващ околните села.

След изселването на местните мюсюлмани, между 1885г. и 1896г. тук се преселват много семейства от свиленградски и харманлийски села. Нов дом на територията на днескашното село Везенково, намират жители на селата Дрипчево, Българска поляна, Дервиш могила и др.

Интересни исторически сведения за село Дрипчево, сме публикували в “ Историята на село Бероново“, които може да прочетете тук!

Героите на село Везенково

Селото дава свидни жертви по време на войните през 1912-1913г., 1915-1918г. и Втората световна война.

  1. Георги Георгиев
  2. Руси Михалев
  3. Митко Димитров
  4. Господин Гавраилов
  5. Желязко Гроздев
  6. Стефан Вълков
  7. Господин Паунов
  8. Димитър Димитров
  9. Атанас Узунов
  10. Димитър Узунов
  11. Дянко Славов
  12. Недялко Киров
  13. Митко Стоев
  14. Господин Корчев
  15. Никола Георгиев
  16. Христо Стоянов
  17. Йордан Бодуров
  18. Димитър Димиров
  19. Димитър Георгиев
  20. Гичо Гичев
  21. Гочо Митков
  22. Христо Атанасов

Важни дати от историята на селото

1894г. – открито е училище в селото.

1935г. – основано е читалище „Просвета“.

1936г. – създадена е трудово-производителна горска кооперация.

1947г. – жителите на селото създават ТКЗС.

2015г. – открит е храм „Св. Възнесение Господне“.

Снимки от село Везенково

Последвайте Сунгурларе.com в социалните мрежи

За още подобни публикации харесайте страницата ни във Facebook ТУК!

Ако желаете да станете член на групата ни във Facebook, може да го направите ТУК!

Ако имате още интересна информация( важни събития, личности, стари родове) за населеното място, моля пишете ни тук:

    Уважаеми потребители, Екипът на СУНГУРЛАРЕ.COM разчита на Вашето съдействие, за да публикуваме максимално вярна и пълна информация в рубриката „История на населените места в община Сунгурларе“ на нашия сайт. Затова Ви молим, ако откриете грешки в поднесената информация или искате да я допълните, да ни изпратите Вашите текстове, снимки и предложения за корекции.

    Изпратените от Вас данни ще бъдат използвани от нашите Администратори за подобряване на съдържанието.

    Молим да ни пишете на кирилица. Предварително Ви благодарим!

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *