Историята на село Прилеп

Наименования

В регистъра на соколарите от 1477г. е споменато за първи път село Добрал.

Добрал фигурира в руски военни документи от 1830г.

Селото продължава да се отбелязва като Добрал в данъчните регистри от 1847г.-1848г., 1853г.-1854г., 1855г.-1856г., 1859г.-1860г.

Произход на името

Според местна легенда името Прилеп идва от факта, че селото е прилепено към планината.

До Съединението на Княжество България и Източна Румелия, селото е било с две имена Добрал и Прилеп.

От 1885г. до момента името на село Прилеп не е променяно.

История на селото

Според предание селото се е местило на три места: първоначално на днешното си място, после в м. Йовчовица, след това в Бежането и отново на сегашното си място.

Според легендата името Прилеп идва от факта, че селото е прилепено към планината.

Друга легенда твърди, че в Прилеп никога не са безчинствали турци по време на Оосманското владичество. Местните така пазели проходите към селото, че турски потери така и не влезли. За да си гарантират относителната свобода, прилепчани се съгласили да плащат т. нар. “войнушки данък” на валията на Сливен.

В регистъра на соколарите от 1477г. е записано, че в Добрал имало трима соколари неверници, занимаващи се със соколарство, които били поп Димитри и синовете му Белчо и Обретен.

Селото е имало и статут на дервенджийска и пътна станция, което се потвърждава от сведенията на пътешественици и посланически делегации през:

1621г.-1622г. – поляка С.Твардовски;

1652г. – унгареца Ференц Шебеши, който на 25 септември 1652г. минава през селото и пише: “ На отвъдната страна е крепостта Новак, която е запустяла, оттатък реката Камчик. Под височината е Доброл (Добролире), на върха на височината бият тъпани и към двете страни.“

1667г. – османския пътеписец Евлия Челеби, който го описва и като зиамет;

1702г. – англичанина Едмънд Чишъл;

1740г. – капитан Шад;

1762г. – Р. Бошкович;

1785г. – Александър Д’Отрив;

1793г. – ген. М. Кутузов;

През 1793г. Екатерина II изпраща в Цариград извънредно пратеничество начело с назначения за пълномощен министър в Турция Виктор Коубей и ген. порудчик Михаил Иларионович Кутузов. В 24 прехода е описан пътят от Русе до Цариград. В осми и девети преход е отделено внимание на селището Добрали. Ето какво пише ген.Кутузов:

“ Когато войската, след като премине Бяла река, наближи изворите на Ери, челният отряд, заемайки изхода на дефилето, трябва да тръгне встрани от пешите отряди(през) всички височини, на които смогне да се изкачи, към долината Добрали, ще открие околностите и ще съзре Карнабат.“ , и продължава “ Прехвърляйки реката, пътят върви няколко версти нагоре между рекичките Камчик и Мурадерен, после се спуска от другата страна по полегат скат, откъдето се вижда Добрали, неголямо село, наброяващо не повече от 50 двора.“.

Почти всички отбелязват, че селото е голямо, добре уредено, християнско.

По османо-турски документ от 1751г. – 1752г. тук има 8 дервенджии мюсюлмани и 34 – немюсюлмани.

Освен спахийски зиамет, селото е било част вакъфа на султан Селим хан, както сочи документ от 1637г. -1638г., което е било голяма привилегия за тогавашните условия. Така Добрал осигурява храни и фураж за войската, подслон на пратеничества, осигурява им добитък за превоз на товари.

Но е имало и моменти, като в 1672-74 г., както отбелязва австрийският резидент Киндсперг, когато е „изоставено село” – жителите временно се разпръснали в околностите заради вилнеещи турски военни части. Затова турски документи сочат за 1635 г. 173 християнски домакинства, а за 1687-88 г. – 115 домакинства. Все пак в сравнение с останалите околни села тук се отглеждали най-много овце – 2257 според регистър от 1731 г.

През 1767 г. К. Нибур научава в Добрал и в района има някаква съпротива – бягство при преминаване на военни или пратеничества, т.е. отказ от дервентджийски задължения. Най-често през ХVIII-XIX в. добралци масово се укривали в м. Беженето.

Много злини на Добрал през XVIII в. причинил аянинът-капуджибашия Абдуррахман ага.

Добрал фигурира в руските военни документи от 1830 г. Тук през зимата квартируват руски части, но след примирието с Турция доста местни семейства поемат пътя на спасението – на север към Влашко и Бесарабия. Заедно с други от околните села основават в Одеска област колонията Камчик – по името на родната река.

Селото продължава да се отбелязва като Добрал в данъчните регистри от 1847-48 г., 1853-54 г., 1855-56 -1859-60 г. В регистъра от 1861-65 г. се вижда, че населението е смесено – християни и мюсюлмани. Много са страдащите по това време.

През 1872 г. унгарският учен Ф. Каниц записва сведения за грабежи в Добрал както от турски войници, така и от башибозушки банди. За трагични случаи свидетелстват преданията за мватността Въчов гроб, чешмата Баба Пена, Димкини круши и др. Масово се укривали в Бежането и Длъгата поляна.

Високият християнски дух на населението обаче довел до ранно училище в средата на 70-те години на XIX в., а първата училищна сграда построили през 1906 г. Църковно спомоществователство от петима души има още в 1824 г., но останали без храм след трагичната 1830 г., местните хора посрещали на Поповиц попа от Костен.

Освен селищното име, добралци съхранили и много старинни български имена на местности и хора.

Преди Освобождението в 1877 г. руски военен документ регистрира в Прилеп (вместо Добрал) 37 християнски домакинства.

От тях се развиват следните фамилии: Алваджиеви, Ангелови, Акарееви, Банкови, Белеви / Бялеви, Божанови, Василеви, Вълеви, Вълчеви, Ганеви, Генови, Голчови, Дженкови, Дойкови, Цонкови, Дренчеви, Железови, Желязкови, Иванчеви, Йовчови, Йорджови, Кабаиванови, Кабакови, Кешкекови, Кисьови, Косеви, Костадинови, Кулеви, Куртеви, Къневи, Маджарови, Мерджанови, Михневи, Мишинете, Недкови, Ненови, Паскови, Пеньови, Петкови, Петранчеви, Попето, Радеви, Раеви, Русеви, Стаматови, Станеви, Стоянови, Тачеви, Тоневи, Тончеви, Топалови, Търмъкови, Фъндъковите, Цоневи, Чаневи, Шишови, Шотъркови, Яневи.

По-късно в Прилеп идват преселници от селата Камчия, Звезда, Змейово.

Основен поминък – земеделие и животновъдство.

Важни дати от историята на селото

1371г. – изградена е джамията в населеното място;

24.10.2017г. – открит е храм „Света Злата Мъгленска”.

Героите на село Прилеп

На площада на селото от син камък е изграден паметник.

Размери: височина 4,70 м. Първоначално е с основа на правоъгълен паралелепипед, корниз и пресечена пирамида с изписани имената на загиналите.

Посветен е на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втора световни войни.

Надпис на паметника: „Вечна слава на Героите паднали в Отечествената война против фашизма 1943 – 1945 г.“

Списък на загиналите

1943 – 1945 г.

Русе А. Даутов
Петран П. Георгиев
Делю Ив. Железов

1912 – 1913 г.

  1. Димо С. Фандъков
  2. Раю П. Райчев
  3. Раю В. Косев
  4. Желез Г. Райчев
  5. Иван Д. Халваджиев
  6. Чаню Ж. Станчев
  7. Чаню Ив. Георгиев
  8. Божан А. Радев
  9. Иван В. Спиридонов
  10. Ангел Ив. Божанов

1915 – 1918 г.

  1. Петър П. Мърлев
  2. Петър Ж. Станчев
  3. Желез Т. Райчев
  4. Ангел Ив. Георгиев
  5. Георги Ив. Георгиев
  6. Паско Н. Бъчваров
  7. Андрея П. Кьосев
  8. Тодор Д. Косев
  9. Димо С. Голчев
  10. Пенчо Р. Косев
  11. Раде А. Радев
  12. Христо П. Мърлев
  13. Голчо А. Голчев
  14. Желез Г. Тодоров
  15. Чаню А. Станчев
  16. Господин В. Пенчев
  17. Маню С. Спирдонов
  18. Димитър Г. Сойтъров
  19. Тодор Д. Ангелов
  20. Иван Д. Ангелов
  21. Андрея С. Голчев
  22. Иван П. Вълков

Последвайте Сунгурларе.com в социалните мрежи

За още подобни публикации харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Ако желаете, може да се присъедините и към групата Сунгурларе и общината от ТУК.

Ако имате още интересна информация( важни събития, личности, стари родове) за населеното място, моля пишете ни тук:

    Уважаеми потребители,

    Екипът на СУНГУРЛАРЕ.COM разчита на Вашето съдействие, за да публикуваме максимално вярна и пълна информация в рубриката „История на населените места в община Сунгурларе“ на нашия сайт.

    Затова Ви молим, ако откриете грешки в поднесената информация или искате да я допълните, да ни изпратите Вашите текстове, снимки и предложения за корекции.

    Изпратените от Вас данни ще бъдат използвани от нашите Администратори за подобряване на съдържанието.

    Молим да ни пишете на кирилица.

    Предварително Ви благодарим!

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *