Историята на село Садово

Наименования

Първото споменаване на Садово е в документ от XVIв. По-късно селото е отбелязано в регистри от 1637г.-1638г. и 1687г.-1688г.

През 1636г. – 1640г. се споменава селището Садово Еркес, което в документ от 1731г. е споменато успоредно със Садово.

Единственото, автентично писмено сведение, което поддържа становището, че Садово близо три века, преди освобождението от турско владичество е съществувало, като отделно селище, е издаденият от турския султан Селим ІІ (1566 – 1574г.)  “Хюдют” за селото.

Въпросният документ, написан на турски език и преведен в последствие на български с чудно красив курсив се е пазил и предавал най-грижливо векове наред, докато в средата на четиридесетте години на 20 век (1944 – 1946г.) изчезва безследно.

Произход на името

В архивните бележки на Г.С.Раковски – 1857 година е казано:

Потока който извира от планината “Сухин дял” при село Градец се слива с друга река и образува “Малка Камчия”, от страни на същата река се намира село, по настоящем населено с чисто турско население, наричащо се Садово, името на което ясно показва, че в миналото е било българско село.

Професор Атанас Иширков, в книгата “Чалъкавашкия проход в Стара планина” стр.12, 22 и т.н., пише:

Колкото до името на махалата Садина, като неразделна част от Новачка, което се твърди и в сборника за селищата в България, следва да се вземе мнението на някой езиковед. От корена на думата “сад” изхождаща от глагола “садя”, отговаря на славянската дума градина (руска дума “сад”). От това може да се направи извод, че името на махалата означава главното занятие на жителите от тази махала, а не както Ив.Бончев твърди в летописната книга на училището, че името означавало “мястоположението на селото”. От това следва, че занятието на това население е било вероятно градинарство, лозарство и въобще земеделие.

Махалата разположена край брега на реката, осигурява подходящи площи за обработване както на зеленчукови и други градини така и на други земеделски култури. В същата летописна книга се казва, че  “името на селото е Садово, друго име не е имало. Било е махала от голямото заселище в местността Новачка и вероятно е носило името “Садина” според местоположението си. “Садина” е станало у турците най-напред “Садива”, а после “Садува”, както е записано в един Хюдют на селото от времето на султан Селим ІІ.”

Изглежда, че Ив.Бончев е чувал за старото име на Садово но без да проучи по-подробно смисъла му, отъждествява го с местоположението му, сиреч прилично на съдина, което далече не отговаря на действителността. Ако беше писал, че занятието на селото е било “производство на съдини”, би било по-приемливо. Но имайки обаче предвид казаното по-рано следва да се приеме за по-меродавно името “Садина”.

Че в Хюдюта е било записано “Садува”, то и сега турците го наричат по същия начин, и след това да се е наричало по звуково изменение “Садива”, означаващо “разсад” е по-допустимо.

История на селото

По предание се приема, че днешното село Садово, произхожда от старо селище в местността Новачка, както и че след разсипването на Новачка от турците част от населението – поставя основите на бъдещия град Котел.

Съществуват предания, че селото първоначално е било разположено западно от сегашното си местонахождение, между реката и хребета (Баира). Това се  поддържа и в преданията на по-старите турци от селото и от факта, че на първия завой по шосето за Медвен са били старите турски гробища.

В книгата “Княжество България” част ІІ – Пътуване по България”, от професор Константин Иречек (1879г.) на стр. 733 пише:

Медвен е последното българско село край “Камчи Долу”. На север се простират огромни вековни дъбови и букови гори, та по цели дни може да се луташ из тях. На изток по подобни пусти краища се захващат села чисто турски, най-близко село Садово, а зад него село Кадър Факли.“

Садово (80къщи), сега чисто турско, има не само българско име, ала и развалини от черкви наблизо; в селото се пазила, казват, стара грамота за основаването на селището. Между тези турци имало, казват, много потурняци от български произход.

Важни дати от историята на селото

Село Садово е освободено от турско владичество на 21 януари 1878 година. Част от турското население се изселва и оставя къщите и нивите си. На тяхно място се заселват българи от село Медвен, село със стари традиции, самобитна култура и училище от 40-те години на 19 век.

Големия приток на заселници и достатъчния брой малки деца и младежи дават основание на селското ръководство да вземе решение за откриване на училище. Това става през месец септември 1896 година. За училище първоначално се взима под наем стара турска къща, застроена в сегашния двор на Димо Иванов Генов.                                  

В 1902 година, училищното настоятелство закупува дворното място с къщата на турчина Кесим, където още същата година без план построяват нова училищна сграда от една класна стая и към нея в последствие пристрояват параклис.

В административно отношение до 1910 година Садово е прикрепено към Общинския съвет в село Кадърфакли (сега Везенково), а след тази година се обособява в отделна община заедно със село Шехово (сега Дъбовица) и седалище село Садово. Поради нарастване на населението и от друга страна при наличието на отличните стопански условия в района (земя и гори), към 1935 година, същото се очертава като едно от най-големите села с 1200 жители, край река Луда Камчия и по тази причина при новото административно деление, Садово се определя като Централен общински съвет на няколко съседни села, със здравна служба и родилен дом.

Кооперативно дело

През 1924 година в село Садово се основава, една от първите в района, земеделска кооперация с име “Новачка”, която след 2-3 години се превръща в Кредитно -потребителска, като развива широка търговска дейност – магазин, производство на лимонада, дърводобив, овцеферма и др.

Водоснабдяване на селото

През 1933 година започнаха подготвителните строителни работи във връзка с водоснабдяването на селото по гравитационен начин, чрез каптиране на изворни води от планината на около 3 километра източно от селото.Водопроводни тръби “Манисман” се набавиха през 1935 година, а преди това бяха започнали изкопните работи по водопровода и водопроводната мрежа в самото село.

През есента на 1937 година бяха завършени изкопните работи, положени тръбите и пусната първата чешма от новия водопровод. Този акт се ознаменува с подходящо тържество около чешмата с поднасяне на подаръци на строителите и ръководителите.

Сведение за състоянието на пчелите в Котленска околия през юли 1939 г.

Снимка: Държавен архив Сливен

През 1956 година към съществуващата водопроводна мрежа в селото, беше включена още една каптирана изворна вода, отстояща на около 500 метра северно от селото, а през 1988 година и трети каптаж, отстоящ на 8 километра северно от селото в местността “Къзълджик дере”, под връх Елликая.

Държавно горско стопанство

През 1934 година в селото се открива горска служба, възглавявана от един лесничей, имаща за задача само охраната на гората и горските масиви в района. Експлоатацията на последната се е възлагало на тогавашните кооперативни управления и частни предприемачи. В последствие същата служба се разраства в “Държавно горско стопанство” с отдели Стопанисване и Експлоатация.

Читалището от 1938 година до 1945 година носи името “Цар Борис ІІІ”, а след това се преименува на “Просвета”. От 1950 година това читалище членува в околийския, окръжния и върховния читалищни съюзи.

На 31.VІІІ.1969 г. се извършва тържествено откриване на читалищния дом.

През 1948 година селото е електрифицирано, с нает временно от друго място трафопост, който в последствие е подменен със собствен, през 1949 година.

През 1949 година в селото се основава Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), в което населението се включва с известни на историята превратности и трудности. Паралелно с това започна масово изселване за Турция на турското население от селото, организирано от тогавашната власт.

През 1957 година ТКЗС – то в Садово се уедрява с това на село Медвен с обща управа в Садово, но това уедряване продължава само две стопански години, до 1959 година.

Героите на село Садово

В двора на читалището, от мрамор с вграден барелеф от бронз е изграден паметник. Изграден е в стъпаловидна форма.

Посветен е на загиналите от войните през 1912 г., 1913 г., 1915 г., 1918 г.
Надпис на паметника: „Загинали за Родината отъ с. Садово, Котленска ок“; „Слава на Героить!“

Списък на загиналите

1912 г.

редник Андрея Григоров – Чаталджа

редник Георги Стоянов – Лозенград
редник Гунчо Ив. Тодоров – Лехчево
редник Рахни Т. Пацеков – Дупница

1913 г.

редник Рахни Ст. Георгиев – Чорлу
редник Тодор Г. Тодоров – Дойран
редник Тодор Ив. Тодоров – Гевгели
редник Хюсеин Ахм. Тютюнджиев – Караман дере

1915 г.

мл.подоф. Кръстю Т. Пацеков – Скопие
редник Ангел Ив. Иванов – в. Шапка
редник Георги Ив. Вичев – Демир-хисар
редник Гено Ив. Тодоров – в. Борис
редник Димитър М. Костов – Скопие
редник Сава Ст. Ганев – в. Пиперка
редник Слав Т. Славов – 3/8 болница

1918 г.

редник Тодор Т. Тодоров – с. Качаник
редник Мехмед Х. Османов – Бургас
редник Христо Юрд. Кавалджиев – хайд.църква
редник Христо Ив. Тодоров – Враня
редник Христо Г. Бъчваров – Тимов връх
редник Жечко Ив. Батанов – Каймакъ чаланъ

Източник: „Изгубеният град. Историята на едно изчезващо село“, автори: Джендо Тодоров, Рандю Стоянов, Иван Рандев, Иван Чалъков.

Екипът на www.сунгурларе.com, благодари на г-н Иван Рандев за предоставеният ни екземпляр от книгата „Изгубеният град. Историята на едно изчезващо село“.

Снимки от село Садово, предоставени ни от г-н Иван Рандев.

За още подобни публикации харесайте страницата ни във Facebook ТУК!

Ако имате още интересна информация( важни събития, личности, стари родове) за населеното място, моля пишете ни тук:

    Уважаеми приятели,

    Екипът на СУНГУРЛАРЕ.COM разчита на Вашето съдействие, за да публикуваме максимално вярна и пълна информация в рубриката „История на населените места в община Сунгурларе“ на нашия сайт.

    Затова Ви молим, ако откриете грешки в поднесената информация или искате да я допълните, да ни изпратите Вашите текстове, снимки и предложения за корекции.

    Изпратените от Вас данни ще бъдат използвани от нашите Администратори за подобряване на съдържанието.

    Молим да ни пишете на кирилица. Предварително Ви благодарим!

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *