Скаленското езеро

Легендата за Каябашкото блато, записана от Илия Блъсков през 1865г.

„Било е по времето, когато Господ ходел по земята. Веднъж на Великден той слязъл на мястото, където тогава се намирало село Босилково. Празнично облечените моми и момци от хорото се присмели на убогия старец. От цялото село го приютила само една вдовица с две деца. Ред чудеса ознаменували присъствието на божествения гост в бедната и хижа: говеждата лепешка в огнището се превърнала в дъхава пита хляб, разсъхналите бъчви се напълнили с вино, а кацата със сирене. На изпроводяк гостът казал на вдовицата да вземе най-ценното със себе си и да си тръгне от селото без да се обръща. Жената сложила на главата си решетото с квачката и пиленцата, взела в ръце двете си деца и поела на югозапад към Мокренския проход. В това време Господ се върнал на мегдана и побил бастуна си насред хорото с предизвикателното предложение към селските момци да се опитат да го извадят. Никой не успял и това било доказателство за греховността им. Само с кутрето си Господ изтеглил бастуна. Екнал силен гръм и рукналата вода потопила селото в миг. Така се образувало Каябашкото блато, което в наши дни се нарича Скаленското езеро. Като чула гърма, вдовицата не могла да овладее любопитството си, обърнала се и в миг се вкаменила заедно с децата, квачката и пиленцата.“

Каменната група се виждала векове наред над Мокренския проход, докато иманяри не я взривили през 1934г.

Феликс Каниц за Хисарското блато при Каябаши(Der Hisar gol bei kajabasi)

„Руската карта на Източна България – разказва Каниц- отбелязваше още през 1829г. на пътя за Карнобат едно езеро, което действително съществува и се нарича от околното население Хисар- гьол(Дворцово езеро). След като подир кратка езда светна пред мене, близо до Каябаши, неговата водна повърхност, слънцето стоеше вече на най-високата точка, накъдрено от лекия дъх на вятъра, то приличаше на огледало от разтопено злато, на един ослепителен за окото скъпоценен камък, ограден от север от зеленината на леко профилирани планини, срещу които котленските; Железни врата се явяваха в чудно очертание; от южната страна пък вълнообразни ниви от класове с единични листнати корони и шепнеща тръстика стигаха до брега на езерото. Ясният тракийски небосклон се простираше в разкошна тюркоазена синева над чудно спокойния пейзаж, човек можеше да чува подскачанията на рибките, които играеха в слънчевата светлина, а при това беше задушно, температурата показваше 34C., та аз потърсих сянката на един самотен грамаден дъб, щото, запазен малко от горещите лъчи, да нахвърлям очертанието на северния бряг на езерото“

Описание на Каябашкото блато от Констатин Иречек

„Каябашкото блато( името Свето блато в руската карта не чух в самата покрайнина), на турски Хисаргьол(крепостно блато) има овална форма, от запад на изток около 1200 крачки дълго.Руската карта бележи една точка на източната му страна с 499м. От южната страна блатото е заобиколено от ниски, горе плоски скали, над които води и пътят от Градец за Карнобат; над северния  бряг се издига проточен каменист връх с развалини от стара крепост, а западното крайбрежие заемат мокри ливади с буйна трева. От западната и североизточната страна се втичат малки води, но отток блатото няма; подир дъжд, казват, повечето песъчливо, отколкото тинесто. Черни диви патки плуват по неговата повърхност, а от неговите риби ми изброиха три вида: шаран, сезан и платика или платичка. Лани, казват, наловили 6000 оки риба, но тази година рибата била болна. Многобройните желви се навъртат около бреговете и се изкачват чак горе на крепостната стена. За естествоизпитателя на този басейн би било много интересно поради множеството плаващи растения над водата и под водата, както и поради изобилието на рачета, бръмбари и т.н. Инак картината на този край е доста тъжна; като единствен глас се чува шумоленето на гъстата висока тръстика, която на западния бряг превишава и човек на кон, и плясъкът на калните вълни, които изхвърлят пяна на бреговете.“

Последвайте Сунгурларе.com в социалните мрежи

За още подобни публикации харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Ако желаете, може да се присъедините и към групата Сунгурларе и общината от ТУК


Източник №1- „Село Скала“, автор Рачо Пенков

Източник №2- „България в образите на Феликс Каниц“

Източник №3- „Пътувания по България“, автор академик Константин Иречек

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *