Сунгурларе

История

Сунгурларе е населено място, което възниква и се развива като кръстопътно селище. В турски регистри от ХVІ век е отбелязано с имената Сьонгурлар и Сонгурлар. По време на робството много българи от този край се изселват в Русия и в Кримска област основават село Николаевка.

През 1974 г. селището получава градски права.

Първи селища в древността

Ичмята

Там се е намирало старото Сунгурларе, на около 500м. от днешното Сунгурларе. То се простирало на запад от двете могили Малка и Голяма- до дола, от който е взета водата за първия каптаж за селото, а именно на около 100м. на запад от серливия извор Ичме; на север до втория резервоар на каптираната от р. Мочурица вода, а може би и по на север; на юг- до шосето на с. Славянци.

За това старо селище пише и Константин Иречек във връзка с посещението му в Сунгурларе през 1884г.

Сосурлука

Тук някога  е имало селище, по предание наричано Сунгово, което според преданията е изоставено поради чума.

Ташкюпрю

В местността е имало старо селище, намерени са каменни плочи в гробищата, които са стояли до 1878г.

Яраджата

Че е имало селище, в местността се съди по случайно намерените домашни потреби.

Татарбекьой

По името на местността се предполага, че тук е имало селище. От онова време е останала, чешма, която носи името Зенгин чешме. Това село по всяка вероятност е било татарско.

Карчана

Може би тук е била местността Крачан, за която споменават братя Херман и Карел Шкорпил.

Население

В деня на освобождението жителите на Сунгурларе са турци и съвсем малко българи, които са били чираци на богати турци.

Преди освобождението в Сунгурларе, българи са идвали и като абаджии и терзии, но са стояли само докато ушият дрехите на турците.

След освобождението българи от Котелска околия, подгонени от мизерията и липсата на земя, идват в Сунгурларе.

Друга голяма група българи от Беломорска Тракия, а именно селата Голям и Малък Дервент и Каеджик, Софлийско,  също намират в Сунгурларе своят нов дом.

Проф. К.Иречек отбелязва, че през 1884г. в селото имало 272къщи, от които само 35 български.

Население към 31.12.2018 г. в Община Сунгурларе

Общ брой жители – 11 519, от които:

Мъже- 5 648

Жени-  5 871

Население към 31.12.2018 г. в град Сунгурларе

Общ брой жители – 2 978, от които:

Мъже- 1 465

Жени-  1 513

Население към 31.12.2018 г. в селата от Община Сунгурларе

Общ брой жители – 8 541, от които:

Мъже- 4 183

Жени-  4 358

Площ: 824.4 км2

Транспорт


През територията на община Сунгурларе преминават:

· първокласен път І-7 – Върбишки проход
· ІІ-73 – Ришки проход (Шумен – Карнобат)
· ІІІ-7013 (Лозарево – Чубра)


Те осъществяват връзка между Южна и Североизточна България – Шумен, Варна, Разград, Добрич, и обратно, по направление Югоизточна България – Карнобат, Бургас, Южно Черноморие, летище Бургас и пристанище Бургас.


През общината преминава жп линия София- Дъбово-Варна. За товаро-разтоварни дейности се използва гара Лозарево. Освен нея, по протежението на линията на територията на общината се намират и жп гарите Вълчин, Подвис, Ведрово и Завет.


Автобусният транспорт се извършва от физически и юридически лица, лицензирани от Министерството на транспорта. Общината има автобусна връзка със Сливен, Котел, Ямбол, Карнобат, Бургас, Шумен, Омуртаг.

Образование

На територията на общината съществуват 5 начални училища, 7 основни, 1 СОУ и Общински детски комплекс в гр. Сунгурларе. Групите за извънкласна работа в него се посещават от 432 деца. Целодневните детски заведения в община Сунгурларе са 9 с общ брой деца 269. Педагогическият персонал е 30 души, помощният – 32 души.

Полудневните детски градини са 6, общият брой на децата в тях е 118. Ангажираният педагогически персонал се състои от 7 души.

През 1996 г., с влизането в сила на Закона за народните читалища, в общината бяха регистрирани 17 читалищни организации, всяка от които разполага със собствена библиотека. Общият библиотечен фонд възлиза на 130450 библиотечни единици. Към читалищата работят 32 художествени колектива с над 300 участници в тях.

Естествен културен център на общината е читалище „Просвета“ в гр. Сунгурларе. Освен че е организатор на всички културни мероприятия в града, то обслужва и поддържа общинския радиовъзел и притежава лиценз за кабелен оператор.

На 14.02.1988 г. е открита първата в страната музейна сбирка по лозарство и винарство. Тя се помещава в реставрирана двукатна къща в котленско-жеравненски стил, принадлежала някога на богатите винари Иван и Милко Христови, прочули Сунгурларе още през 1989 г. на изложението в Анверс – Белгия, с хубавото сунгурларско вино, спечелило там първия си златен медал.

Култура

Най-крупното и атрактивно културно мероприятие, утвърдило се като официален празник на общината, е 14 февруари – денят на лозаря и винаря „Трифон Зарезан“.В първата събота на юни всяка година се провежда традиционното за общината мегданско увеселение под наслов „Долината на лозите пее и танцува“.

Икономика

Промишленост

Благоприятните почви, хълмистият релеф, мекият климат, относително продължителната есен са важни условия за развитието на лозарството и винопроизводството в района.

Лозята, разположени по хълмовете на региона, се използват основно за винопроизводство. Районът е екологически чист.

Вината на ВИНЕКС СЛАВЯНЦИ обединяват хармонично качествата на миналото с модерните постижения на съвремието. През 1898 г. на международното изложение в гр. Анверс – Белгия, винари от Сунгурларе получават първия златен медал за българско бяло вино, произведено от сорта „Червен мискет“. В производството се използват следните сортове грозде: червен мискет, мускат отонел, шардоне, ризлинг, юни блан – за бели вина и каберне, мерло, памид – за червени вина.

Селско стопанство

Обработваемата земя възлиза на 277 600 дка, от които 240 600 дка ниви, 30 000 дка трайни насаждения и 7000 дка ливади. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на всички видове селскостопански култури, най-вече лозя и зърнени култури.

Обработват се 23 000 дка лозя – винени сортове, предимно „Червен мискет“, с годишно производство около 25 000 т грозде. От 70 000 дка зърнени култури се произвеждат 15 000 т пшеница и 6000 т ечемик.

Тютюнопроизводството е източник на доходи за някои селища от района. Отглеждат се около 2200 дка годишно ориенталски тютюн с общ добив около 300 тона.

Овощните насаждения са: ябълки – 900 дка, праскови – 1500 дка, череши – 900 дка, ягоди – 100 дка, и малини – 100 дка. Към момента почти всички трайни насаждения се обработват от частни стопани.

Растениевъдната структура в община Сунгурларе е по-интензивна в сравнение със съседните общини. Средните добиви от лозята и другите отглеждани култури са добри и устойчиви.

Условията благоприятстват развитието на говедовъдство и овцевъдство. Отглеждат се 2000 крави, 15 000 овце, 7000 кози, 2500 свине, 34 500 птици и др. животни.

Горско стопанство

Горските масиви заемат площ 380 000 дка, около 120 000 от тях са собственост на община Сунгурларе. Те се стопанисват от държавните лесничейства в с. Садово и гр. Карнобат.

Иглолистните гори – 99 300 дка, са представени от бор и ела, а при широколистните – 84 000 дка, преобладаващи видове са дъб, бук и клен. Горските пасища са близо 20 000 дка. Държавното лесничейство в с. Садово поддържа 92 дка горски разсадник, в който се отглеждат около 2000 фиданки. Ежегодно се залесяват близо 2000 дка нови гори.

География и климат

География

Сунгурларе е разположен в едноименната Сунгурларска долина, която се простира от с. Мокрен до с. Лозарево, на 82 км западно-северозападно от Бургас, на 50 км източно от Сливен, на 45 км северно от Ямбол, на 30 км западно от Карнобат и на 14 км източно от с. Мокрен, на 189 м н.в. в подножието на южен склон в Източна Стара планина.

Климат

Климатът е умереноконтинентален. Характеризира се с мека зима, ранна пролет, умерено лято и топла есен. Валежите са недостатъчни. Не падат големи снегове, но се образуват навявания и преспи поради силните северни ветрове.

Източник:“Страници от историята на град Сунгурларе“, Д.В.Келеведжиев