Това е Христо Стоичков

Христо Стоичков популярен още като „Камата е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Той е най-успелият български футболист, носител на най-престижните футболни награди – Златна обувка и Златна топка, носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.

Клубна кариера

Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. В анкетата на вестник Нощен Труд за Най-добър футболист на България за 20 век и в трите класации – на футболните специалисти, известни личности и футболните фенове – е класиран на 2-ро място.

Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица Пловдив. Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод Юрий Гагарин Пловдив през 1981, а по-късно играе за УСМ Стара Загора и Хеброс Харманли.

След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс Харманли, е привлечен в столичния ЦСКА в началото на 1985. Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав.

В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски София през месец май 1985, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година. 

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. 

През сезон 1989/1990 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона. 

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. през лятото на 1990.

Шампион на България през 1986/87; 1988/89; 1989/90, носител на купата на Съветската армия през 1984/85; 1985/86; 1988/89; 1989/90, носител на купата на Народна република България през 1984/85; 1986/87; 1987/88; 1988/89, носител на Суперкупата на България през 1989 – всички с ЦСКА.

Голмайстор на България през 1989 и 1990.

Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона Испания и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за Барселона Испания през 1992. 

С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол.

С Барселона Испания печели пет титли на Испания през 1990/91, 1991/92, 1992/93, 1993/94 и 1997/98, Купа на Краля през 1996/97, Суперкупа на Испания през 1991, 1992,1994,1996, КЕШ през 1992, Суперкупа на Европа през 1992 и 1997, КНК през 1997.

Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньорът Йохан Кройф напуска тима, а на негово място идва друг холандец – Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков все по-често започва да губи титулярното място в екипа.

Това кара Христо през 1995 да приеме офертата на тогавашния италиански гранд Парма, като Стоичков остава на стадион Енио Тардини в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона Испания.

През пролетта на 1998 Христо Стоичков се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов.

След ЦСКА преминава в Ал-Насър Саудитска Арабия, където печели Азиатската КНК през 1998.

След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония през 1999.

През 1999 се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия. 

През 2000 Стоичков се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. Там играе 3 години от 2000 до 2002. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000. Тогава на 34 години е избран за Футболист № 3 за годината на България.

През 2003 преминава в ДС Юнайтед САЩ, където прекратява кариерата си на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола.

Футболист на България през 1989, 1990, 1991, 1992, 1994, на второ място през 1995, а през 1988, 1993, 1996, 2000 завършва на трето място в тази анкета (През 1989 и 1990 е с червената фланелка, през 1991 е в ЦСКА и Барселона Испания).

Печели Златна топка на Франс Футбол през 1994 и Сребърна топка през 1992. Голмайстор на КНК през 1989, Златен Онз на Онз Мондиал през 1992 и сребърен през 1994. Спортист номер едно на Балканите през 1994 и спортист номер едно на България през тази година. Носител на орден Стара планина първа степен.

Кариера в националния отбор

На 23 септември 1987 прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия. 

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол. 

През лятото на 1994 националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи (Гърция 4:0, Аржентина 2:0,Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1), които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира.

В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството. 

Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).

Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле през 1990 и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ на 8 октомври 1991, където бележи гол. 

През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата. 

През 2004 Христо Стоичков е назначен за старши треньор на националния отбор, но след много скандали през 2007 се отказва и става треньор на Селта Виго Испания, където се задържа 6 месеца.

После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския Ростов, но отказва.

Следващата година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му, „не може да забрави колко много е получил той самия във футбола като дете”. 

От 2009 до 2010 работи в ЮАР като треньор на Мамелъди Съндаунс. 

През 2012 е назначен за старши треньор на Литекс Ловеч, а от юни до юли 2013 – на ЦСКА.

От лятото на 2016 е съсобственик на ЦСКА заедно с Гриша Ганчев и Юлиан Инджов.

От 6 години Стоичков работи като телевизионен анализатор, коментатор и репортер в американския испаноезичен телевизионен гигант TUDN (бивш Univision Deportes) , както и за мексиканския „Телевиса“.

Източник: www.fccska.com

Снимка: www.fccska.com

One thought on “Това е Христо Стоичков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *